Назад по линията - Страница 30

— И пожарникарите са заети с грабежи — подвикна ни той. — Вижте как Сините палят домовете на Зелените, а Зелените — домовете на Сините!

Започна и масово бягство от, града — ужасените му жители се стичаха към кейовете и умоляваха лодкарите да ги превозят на азиатския бряг. Невредими и неуязвими, ние вървяхме през бедствието, гледахме как се срутват стените на старата „Света София“, как пожарът помита Големия дворец, зяпахме грабителите, подпалвачите и насилниците, които поспираха в озарените от огньовете улички, за да напълнят някоя пищяща, облечена в коприна благородничка с малко сперма от простолюдието.

Метаксас превръщаше за нас бунтовете в изкусно монтирано шоу. Той бе пресметнал всичко до секундата в тези десетки водени от него екскурзии, знаеше какво да ни покаже.

— Скачаме напред шест часа и четирийсет минути.

— Сега скачаме три часа и осем минути.

— Сега скачаме час и половина.

— А сега скачаме два дена напред.

Видяхме всичко, което си струваше да се види. Пожарите още не бяха започнали да гаснат, когато Юстиниан изпрати на улиците епископи и свещеници, понесли свещени реликви — парче от Истинския кръст, жезъла на Мойсей, рога от овена на Аврам, костите на мъченици. Църковниците въпреки всичко обикаляха храбро и се молеха за чудо, но чудеса нямаше, само падащи тухли и камъни. Пълководец с четирийсет гвардейци пазеше поповете.

— Това е знаменитият Велизарий — посочи го Метаксас.

Императорът огласи чрез вестоносци отстраняването на мразени сановници, но църквите бяха изтърбушени, имперската библиотека — изпепелена, баните — разрушени.

На 18 януари Юстиниан събра смелост да се появи пред хората на Хиподрума, за да призове за мир, Зелените заглушиха думите му и той избяга, щом започнаха да мятат камъни. Видяхме как бунтовниците провъзгласиха за император някакъв окаян принц на име Хипатий на площада на Константин. Видяхме как Велизарий изведе гвардията в тлеещия град, за да защити Юстиниан. Видяхме как бунтовниците бяха изклани.

Видяхме всичко. Разбрах защо Метаксас е най-търсеният куриер. Капистрано правеше каквото можеше, за да покаже на туристите вълнуващо зрелище, но прахоса твърде много време в началото. Метаксас беше същински гений в прескачането на часове и дни, за да ни разкрие катастрофата в нейната цялост. Накрая ни отведе в утрото, когато редът бе възстановен, а потресеният Юстиниан яздеше между овъглените руини на Константинопол. Под червеното небе на утрото още висяха облаците пепел. Юстиниан се взираше в почернялата коруба на „Света София“, а ние се взирахме в Юстиниан.

Метаксас се обърна към нас.

— Той си представя новата катедрала. Ще създаде най-голямото светилище след Соломоновия храм в Йерусалим. Да вървим, нагледахме се на разруха. Време е да видим и как се ражда красотата. Напред по линията! Пет години и десет месеца, за да съзрете „Света София“!

27.

— През следващата си почивка — предложи Метаксас — ела ми на гости във вилата. Сега живея там в 1105 година. Добро време да бъдеш във Византия — на власт е Алексий Комнин, който управлява мъдро. Ще имам на разположение някое кръшно момиче за тебе и много вино. Ще дойдеш ли?

Аз преливах от възхищение към дребосъка с остри черти. Екскурзията щеше да свърши скоро, оставаше само да видим как турците завземат града, а той вече ми бе показал смайващо каква е разликата между осенен от вдъхновението куриер и обикновения професионалист.

Само човек, посветил живота си на това, би постигнал такъв резултат и би уредил подобно представление.

Метаксас ни показа не само стандартните събития, но и какви ли не дребни случки — отвеждаше ни някъде за час, другаде за два и твореше за нас великолепна мозайка на византийската история, пред която бледнееха дори мозайките в „Света София“. Други куриери спираха в десетина-дванайсет момента, Метаксас ни разведе из повече от петдесет.

Имаше особена слабост към нескопосаните императори. Чухме реч на Михаил II Пелтека, забавлявахме се с щуротиите на Михаил III Пияницата, присъствахме на кръщенето на петия Константин, който имаше злощастния късмет да се наака в купела и до края на живота си остана известен като Константин Копроним — тоест Константин Лайното. Метаксас беше като у дома си във Византия през цяло хилядолетие. Обикаляше епохите хладнокръвно, ловко, самоуверено.

А вилата, която поддържаше в миналото, беше поредната проява на самочувствието и дързостта му. Нямаше друг куриер, осмелил се да си създаде втора самоличност назад по линията и да прекарва цялото си свободно време като жител на миналото. Метаксас съобразяваше живота си във вилата с текущото време. Когато я напускаше за две седмици, за да води екскурзианти, старателно се връщаше там две седмици след отпътуването си. Никога не препокриваше присъствието си, никога не допускаше да се появи в миг, когато вече е там. Във вилата можеше да има само по един Метаксас — този от текущото време. Купил я преди десет години според текущото време и в двете епохи — 2049-а напред по линията и 1095-а във Византия. Съгласуваше времето виртуозно. И на двете места за него бяха минали десет години. Обещах да го навестя в 1105 година, като добавих, че за мен ще бъде чест.

Той се ухили.

— Когато дойдеш, ще те представя и на моята прапра-много-пъти-прабаба. Невероятна е в леглото. Помниш ли какво ти казах за чукането с прабабите? Няма нищо по-хубаво от това!

Слисах се.

— Тя знае ли кой си?

— Не дрънкай врели-некипели — сряза ме Метаксас. — Нима бих нарушил най-важното правило в службата на времето? Нима бих се издал и само с намек пред някого назад по линията, че идвам от бъдещето? Дори Темистоклис Метаксас спазва това правило!