Назад по линията - Страница 31

Също като вкиснатия Капистрано, Метаксас бе посветил големи усилия на издирването на свои предтечи. Само че подбудите им се различаваха коренно. Капистрано замисляше сложно самоубийство, а Метаксас беше маниак на междувремевото кръвосмешение.

— Не е ли опасно? — попитах го.

— Просто си пий хапчетата и няма риск нито за тебе, нито за нея.

— Говоря за времевия патрул…

— Грижиш се да не научат — прекъсна ме той. — Така няма рискове.

— Ако случайно зачене от тебе, ще станеш прародител на самия себе си.

— Много свежо — отбеляза Метаксас.

— Но…

— Момко, хората вече никога не забременяват случайно. Разбира се — добави той, — някой ден би могло да ми хрумне да й надуя корема нарочно.

Усетих как ветровете на времето фучат с ураганна сила.

— Говориш за анархия!

— По-точно за нихилизъм. Джъд, я хвърли един поглед на тази книга. Записал съм в нея всички мои прародителки — стотици! — от деветнайсети век назад чак до десети. Няма друга такава книга в света освен може би в архива на високомерен потомък на някогашни крале и кралици, но и неговата не е толкова пълна.

— И Капистрано има подобен бележник — напомних аз.

— Той е стигнал назад само до четиринайсети век! Освен това е побъркан. Знаеш ли защо проследява родословното си дърво?

— Знам.

— Много е побъркан, нали?

— Да — съгласих се. — А ти ще ми кажеш ли защо си толкова настървен да спиш с прабабите си?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Наистина.

— Баща ми беше студен злобен гад — започна Метаксас. — Биеше децата си всяка сутрин преди закуска, за да се разкърши. И неговият баща е бил студен злобен гад. Принуждавал своите деца да живуркат като роби. А неговият баща… произхождам от дълга поредица мъжкари, настроени тиранично, авторитарно, диктаторски. Презирам ги всичките. Това е моят начин да се опълча срещу образа на бащата. Обикалям миналото и съблазнявам жените, сестрите и дъщерите на тези мъже, от които се гнуся. Така троша на парчета леденото им самодоволство.

— Щом е така, за да бъдеш последователен, би трябвало да започнеш с…

— Не си позволявам да бъда изверг — спря ме Метаксас.

— Ясно…

— Но с баба си — да! И с прабабите! И така нататък! — В очите му се разгоря пламък. Тази беше висшата цел в живота му. — Вече съм изчукал двайсетина, дори трийсетина поколения и ще го направя с още трийсетина! — Разнесе се острият му сатанински кикот. — Пък и аз харесвам хубавия секс не по-малко от всеки друг нормален мъж. Другите свалят мадами както им падне. Но Метаксас го прави по система! Това придава и смисъл, и опора на живота ми. Любопитно ти е, нали?

— Е…

— Това, което правя, ми носи най-силните хубави преживявания.

А аз си представих редица от легнали една до друга голи жени, простираща се в безкрая. И всяка от тях имаше клиновидната глава и острите черти на Темистоклис Метаксас. Самият той пък се местеше търпеливо по редицата, поспираше колкото да го пъхне в поредната, в следващата, в третата, в четвъртата… Неуморно ги изчукваше назад по линията и накрая жените, разтворили крака, станаха космати, брадичките им хлътнаха — самките на Питекантропус еректус, но и ерекцията на Метаксас не спадаше и той си ги обладаваше чак до началото на времето. Браво, Метаксас! Браво!

— Защо не опиташ и ти някой път? — не мирясваше той.

— Ами…

— Казаха ми, че си от гръцко потекло.

— Да, по майчина линия.

— Значи е вероятно прадедите ти да са живели тъкмо тук — в Константинопол. По това време никой грък, който е ставал за нещо, не би живял в самата Гърция. Дори в момента някоя твоя чувствена прабаба живее в този град!

— Ами…

— Намери я! — възкликна Метаксас. — Изчукай я! Това е радост! Това е екстаз! Опълчи се срещу пространството и времето! Ръгни с пръст Бог в окото!

— Не съм убеден, че ми се иска — отвърнах аз.

Само че ми се искаше.

28.

Както вече казах, Метаксас преобрази живота ми. Той промени съдбата ми по всевъзможни начини, което не винаги беше за добро. Но имаше и нещо добро — вдъхна ми увереност. Прихванах по малко и от обаянието, и от наглостта му. Научих се на самонадеяност от Метаксас.

Дотогава бях скромен и притеснителен младеж, поне пред по-възрастните и висшестоящите. Особено в службата на времето — липсваха ми и нахалство, и опит. Честичко подръпвах смутено някой кичур от косата си и несъмнено изглеждах дори по-наивен, отколкото бях. Държах се така, защото бях млад и имах много да уча — не само за себе си, което се случва всекиму, но и кое как става в службата на времето. Срещнах мнозина по-възрастни, по-находчиви, по-оправни, че и по-покварени от мен, затова се държах почтително с тях: Сам, Даджани, Джеф Монро, Сид Буонокоре, Капистрано. Но сега бях с Метаксас — най-стария, най-находчивия, най-оправния и най-покварения от всички. Той ми даде тласък, за да не кръжа в орбита около другите, а да полетя по своя траектория.

По-късно научих, че това е едно от призванията на Метаксас в службата на времето. Заема се с новаците куриери, които още имат жълто около устата, и ги прави толкова наперени, че да си вършат сами работата, и то свястно.

Когато се върнах от екскурзията с Метаксас, не се боях от първата си самостоятелна задача. Чувствах се готов да я поема. Метаксас ми показа как куриерът може да бъде своеобразен художник, който рисува портрет на миналото за своите клиенти. Тъкмо такъв възнамерявах да стана. Рисковете и отговорностите вече не ме тревожеха.