Назад по линията - Страница 70

— Безчинство! — разкрещя се Андроник. — Мръсотия! Съблазняване на девица! Призовавам всички ви за свидетели! Вижте това чудовищно, скверно деяние!

Хвана за ръцете Зауерабенд и сестра си и ги издърпа на открито.

— Бъдете свидетели! — викаше оглушително.

Отдръпнахме се, преди Зауерабенд да ни е познал, макар че беше смъртно уплашен и нищо не виждаше. Горката Пулхерия опитваше да се покрие с ръце цялата, свита на кълбо в краката на своя брат, но той я дърпаше нагоре безмилостно, за да я показва, и крещеше:

— Вижте малката уличница! Вижте я! Вижте, вижте!

Отдалечихме се още малко. Идеше ми да повърна.

Този гнусен развратител на деца… оголи издутия си червен пенис пред Пулхерия… въвлече я в такъв скандал…

Андроник извади меча си от ножницата и като че се мъчеше да убие и Пулхерия, и Зауерабенд едновременно. Струпалите се зяпачи му попречиха, събориха го на земята и взеха оръжието. Ужасена от срамната си голота пред такава тълпа, Пулхерия докопа нечий кинжал, за да се прониже, но и вея възпряха навреме. Голяма бъркотия.

Метаксас заговори невъзмутимо:

— Преди да дойдеш, ние проследихме събитията нататък, после се върнахме да те чакаме. Момичето беше сгодено за Лъв Дука, но естествено беше немислимо той да се ожени за нея, след като половината жители на града я бяха видели гола в такова положение. Пък и вече я смятаха за омърсена, макар че Зауерабенд нямаше време да я обезчести. Годежът беше развален. Нейното семейство стовари вината върху нея, че се оставила Зауерабенд да я омае и да я съблече, затова я прогони. А на Зауерабенд предложиха избор — да се ожени за момичето, което опозори, или да понесе обичайното наказание.

— Тоест?

— Да бъде скопен. Така под името Ираклис Фотис той се ожени за нея, като промени историята прие дотолкова, че да те лиши от твоето истинско родословно дърво. И сега ще поправим това.

— Не и аз — отказа Джъд Б. — Не издържам. Връщам се в 1204 година. Трябва да бъда там в три и половина, за да кажа на този тип да дойде тук и да гледа представлението.

— Но… — запънах се аз.

— Зарежете разплитането на парадокси — намеси се Сам. — Имаме работа.

— Ела да ме смениш в четири без четвърт — каза Джъд Б и скочи.

Метаксас, Сам и аз уеднаквихме настройките на таймерите си.

— Отиваме точно един час назад по линията — обяви Метаксас — да приключим тази комедия.

И вие скочихме.

60.

Със строга точност и огромно облекчение ние приключихме комедията.

Ето така:

Прехвърлихме се точно по пладне в този горещ летен ден на 1100 година и заехме позиции до стената на Константинопол. И зачакахме, като упорито пренебрегвахме другите си версии, които се мяркаха за малко в нашата точка със свои задачи в дебненето.

Хубавото момиче и бдителната придружителка се показаха пред погледите ни.

Сърцето ме заболя от обич към толкова младата Пулхерия, заболяха ме й други части на тялото от желание към Пулхерия, в която щеше да се превърне това момиче Пулхерия, която познавах.

Хубавото момиче и непредпазливата придружителка ни подминаха една до друга.

Появи се Конрад Зауерабенд/Ираклис Фотис. Взря се в момичето и жената. Потупа се по издутото шкембе. Извади къса малка бръмчилка и провери хоботчето й. Ухилен в предвкусване на удоволствието, той пристъпи напред с намерението да притисне бръмчилката към ръката на придружителката, за да я прати да се рее щастлива около час и да се докопа безпрепятствено до момичето.

Метаксас кимна на Сам.

Сам кимна на мен.

Доближихме Зауерабенд по диагонал.

— Сега! — рече ни Метаксас и ние се развихрихме.

Огромният Сам се метна и обви с дясната си ръка гърлото на Зауерабенд. Метаксас сграбчи лявата му китка и изви цялата му ръка назад, далече от сензорите на таймера, с който би могъл да ни се изплъзне в миг. Едновременно с него аз хванах дясната ръка на Зауерабенд, огънах я нагоре и го принудих да изтърве бръмчилката. Всичко това се случи за части от секундата и направи Зауерабенд напълно безпомощен. А придружителката побягна благоразумно с момичето, щом видя разигралата се недостойна сценка.

Сам бръкна под дрехите на Зауерабенд и го лиши от преправения таймер.

Чак тогава го пуснахме. Той явно бе помислил, че са му налетели разбойници, но ме видя и изгрухтя стъписано две-три срички.

— Мислеше се за много хитър, нали? — казах му.

Той погрухтя още малко.

— Бърникаше таймера и избяга, реши да припечелиш като контрабандист? — продължих аз. — Не ти се вярваше, че ще те заловим, а?

Не му разказах за изтощителните седмици. Не му разказах и за времевите престъпления, които самите ние извършихме, за да го открием — парадоксите, разпръснати назад и напред по линията, ненужното удвояване. Не му разказах, че току-що отделихме шестте му години като византийски кръчмар в миниатюрна вселена, която от негова гледна точка не съществуваше в никакъв смисъл. Не му разказах и за поредицата от събития, която го направи съпруг на Пулхерия Ботаниатес в онази откъсната вселена. Всичко това не се бе случило. Нямаше да съществува кръчмар на име Ираклис Фотис, който продава гозби и вино на византийците през 1100–1105 година.

Метаксас извади резервен, нормален таймер, който си носеше специално за този момент.

— Сложи го! — заповяда и Зауерабенд се подчини намусено.

А аз му казах:

— Връщаме се в 1204 година, горе-долу в момента, в който ти отпраши. След това ще довършим екскурзията и ще скочим напред по линията в 2059 година. Господ да ти е на помощ, Зауерабенд, ако ми навлечеш нови неприятности. Няма да докладвам за твоите времеви престъпления, защото съм милостив човек, макар че неразрешен скок като твоя си е криминално деяние. Но подразниш ли ме с каквото и да е до мига, когато ще се отърва от тебе, ще те съсипя заради тази история. Ясно ли ти е?