Назад по линията - Страница 67

Аз се бях вдървил от желание, но знаех, че не мога да я докосна. Не и тази Пулхерия — груба, безсрамна, похотлива мръсница, това прекрасно създание, което се извиваше примамливо на нара.

Извадих кесията си и изсипах златните византини върху нейната голота. Пулхерия писна изумена, седна рязко и започна да шари с ръце, за да събере парите. Гърдите й се люшкаха, очите светнаха.

Аз побягнах.

56.

Във вилата намерих Метаксас и го попитах:

— Как се казва жената на Лъв Дука?

— Пулхерия.

— Кога я видя за последен път?

— Преди три седмици, когато отидохме на онова увеселение.

— Не — отсякох аз. — Ти си жертва на времево изместване също като мен. Лъв Дука е женен за някоя си Евпрепия и има две деца от нея, скоро ще се роди и третото. А Пулхерия е жена на кръчмар на име Ираклис Фотис.

— Ти съвсем ли изкука? — осведоми се Метаксас.

— Миналото е било променено. Не знам как се е случило, но промяна има, и то тъкмо при моите прародители, разбери! Пулхерия вече не е моя прапрапрабаба и само Господ знае дали още съществувам. Ако не съм потомък на Лъв Дука и Пулхерия, чий потомък съм тогава? И…

— Кога научи всичко това?

— Преди малко. Отидох да потърся Пулхерия и… За Бога, Метаксас, какво да правя?

— Може би има някаква грешка — спокойно отвърна той.

— Няма. Попитай собствените си слуги. Те не са подложени на времево изместване. Попитай ги дали някога са чували за Пулхерия Дука. Не са чували. Попитай ги как е името на съпругата на Лъв Дука. Или отиди в града и се увери сам. Имало е промяна в миналото, не виждаш ли, и всичко е друго… За Бога, Метаксас!

Той впи пръсти в китките ми и каза много благо:

— Джъд, обясни ми всичко от самото начало.

Нямах време за обяснения. Тъкмо тогава огромният чернокож Сам се втурна в приемната с диви вопли.

— Намерихме го! Дяволите да ни вземат, намерихме го!

— Кого? — попита Метаксас.

— Кого? — изрекох в същия миг.

— Кого ли? А според вас кого намерихме? Зауерабенд. Самия Конрад Зауерабенд!

— Него?! — Краката ми се подкосиха от облекчение. — Къде? Кога? Как?

— Ами тук, в 1105 година. Тази сутрин Меламед и аз отидохме на пазара, ей така, да поразпитаме, показвахме и портрета. И да видиш ти — някакъв продавач на свински крачета го позна. Зауерабенд живее в Константинопол от пет-шест години, има си кръчма близо до брега. Познават, го под името Ираклис Фотис…

— Не! — изревах. — Не, мръсно негърско изчадие, не, не, не! Не е вярно!

Връхлетях Сам в сляпа ярост.

Юмруците ми се забиха в корема му и го запратиха към стената.

Той ме изгледа странно, успя да вдиша, сграбчи ме и ме пусна отвисоко на пода. Пак ме вдигна и пак ме пусна. Вдигна ме и трети път, но Метаксас го накара да ме остави да стъпя.

Сам каза кротко:

— Истина е, че съм мръсно негърско изчадие, но необходимо ли беше да твърдиш това на всеослушание?

— Някой да даде вино на момчето — намеси се Метаксас. — Според мен не е на себе си.

Овладях се някак.

— Сам, не исках да те обиждам, но е абсолютно немислимо Конрад Зауерабенд да живее тук под името Ираклис Фотис.

— Че защо?

— Защото… защото…

— Видях го с очите си — подхвана Сам. — Пих вино в кръчмата му само преди пет часа. Той е едър, затлъстял, червендалест и пие на воля с клиентите си. Има си и малка византийка за женичка, страхотна мацка, на шестнайсет, най-много на седемнайсет. Клати си циците пред клиентите и се хващам на бас, че им пуска срещу парици в някоя задна стаичка…

— Добре — признах с глас на мъртвец. — Печелиш. Името на жена му е Пулхерия.

Метаксас се задави.

— Не съм питал за името й — призна Сам.

— Тя е на седемнайсет години и произхожда от рода Ботаниатес — един от видните византийски родове. Само Буда знае как се е омъжила за Ираклис Фотис, тоест за Конрад Зауерабенд. А миналото е било променено. Сам, защото допреди броени седмици според моето текущо време тя беше съпруга на Лъв Дука и живееше в неговия дворец близо до императорския. Освен това започнах любовна връзка с нея, а и преди промяната тя и Лъв Дука бяха мои прародители. Както изглежда, имаме си работа с гнусно смрадливо съвпадение, чиито подробности не мога да проумея. Само че е вероятно вече да не съществувам, няма и индивид на име Пулхерия Дука. Сега, ако не възразявате, ще отида в някое усамотено кътче и ще си прережа гърлото.

— Това не се случва — промърмори Сам. — Всичко това е някакъв кошмар.

57.

Не беше кошмар, разбира се, а истина като всяко друго събитие в нашия променлив космос.

Тримата изпихме още много вино, а Сам добави още подробности. Разпитал съседите в квартала за Зауерабенд/Фотис и му казали, че човекът се появил загадъчно от друга област на империята през 1099 година. Честите посетители на кръчмата не го харесвали, но идвали да си изплакнат очите с хубостта на жена му. Мнозина подозирали, че е забъркан в нещо незаконно.

— Той се извини, че трябвало да отиде в Галата на покупки. Колетис обаче тръгна след него и откри, че не е отишъл да купува нищо за кръчмата. Влязъл в някакъв склад и изчезнал. Колетис се промъкнал подире му и не го намерил никъде. Предположил, че нашият човек е скочил във времето. След половин час Фотис се появил отново и се върнал с лодка в Константинопол.

— Времево престъпление — подсказа Метаксас. — Захванал се е с контрабанда.

— И аз си мисля същото — съгласи се Сам. — Направил е началото на дванайсети век база за далаверите си под фалшивата самоличност Фотис и пренася ценни предмети или златни монети, или нещо подобно в текущото време.