Назад по линията - Страница 62

К оглавлению

— Трябва да офейкаме оттук — настоя Джъд Б.

— Преди той да се появи.

— Именно. Защото ако ни зърне, може изобщо да не стигне до скока към дванайсет часа без четиринайсет минути и така…

— … би заличил и мен, и тебе.

— Но къде да отидем? — попита той.

— Можем да се върнем три или четири минути и да спрем Зауерабенд заедно.

— Не е добра идея. Ще се засечем с още един от нас — онзи, който се кани да отиде при Пулхерия.

— И какво толкова? Ще го напъдим да скочи, щом обездвижим Зауерабенд.

— Пак не става. Ако отново го изтървем, ще предизвикаме още една промяна във времевия поток и може би ще си навлечем трети екземпляр. Все едно строим зала с огледала — ще се отразяваме напред-назад, докато не се натрупаме в един милион екземпляра. Той е прекалено бърз в работата с таймера си.

— Прав си — признах, но съжалявах, че Джъд Б не се върна където му беше мястото, преди да е станало твърде късно.

Дванайсет минути до полунощ.

— Имаме шейсет секунди да се разкараме. Къде отиваме?

— Не се връщаме за нов опит да хванем Зауерабенд. Това не се оспорва.

— Да.

— Но ние трябва да го открием.

— Да.

— А той може да е в която и да е точка от времето.

— Да.

— Значи ние двамата не стигаме. Нуждаем се от помощ.

— Метаксас.

— Да. И може би Сам.

— Да. И Буонокоре. И Джеф Монро. Това е криза!

— Да — казах аз. — Слушай, остават десет секунди. Ела с мен!

Изтичахме надолу по задната стълба и се разминахме на косъм с Джъд от дванайсет часа без единайсет минути. Свихме се в тъмната кухина под стълбата и си мислехме за Джъд, който над нас откриваше липсата на Зауерабенд.

— Ще имаме нужда от цял екип — казах аз. Ти скачай назад в 1105 година, намери Метаксас и му обясни какво се случи. После повикай подкрепления и ги убеди да започнат издирването на Зауерабенд по цялата времева линия.

— Ами ти?

— Аз няма да мърдам оттук до дванайсет без една минута. В този миг онзи горе ще скочи тринайсет минути назад…

— … и ще остави хората си без надзор…

— … а някой трябва да стои при тях, затова ще се кача, щом той скочи, и ще вляза в основната роля на Джъд Елиът като техен куриер. Ще остана там, докато не получа вест от тебе. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се.

— Тогава тръгвай.

И той тръгна. Аз се свивах на кълбо и се тресях от уплаха. Всичко ме цапардоса наведнъж в помитаща реакция. Зауерабенд изчезна, аз породих свое алтер его чрез парадокса на удвояването и само за една вечер извърших повече времеви престъпления, отколкото бях в състояние да изброя, и…

Приплака ми се.

Още не разбирах, че бъркотията тепърва започваше.

50.

Една минута преди полунощ събрах сили и се качих горе, за да поема ролята на оригиналния Джъд Елиът. Докато влизах в стаята, позволих си наивната надежда, че ще заваря всичко насочено по нормалния му път, а Зауерабенд пак ще си е в леглото. Молех се всичко да е поправено чрез намеса с обратно действие. Но Зауерабенд не беше в стаята.

Това означаваше ли, че няма да бъде намерен никога?

Не беше задължително. Може би, за да не се заплете положението още повече, ще бъде върнат в нашата екскурзия малко по-напред по линията, в първите часове на нощта или малко преди изгрев.

Или ще бъде върнат в точката, от която скочи — около дванайсет часа без тринайсет минути, — но аз незнайно как няма да съм осведомен за връщането му поради загадъчно последствие от парадокса на времевото изместване, което ме държи извън цялата система.

Не знаех. И не исках да знам. Исках само Конрад Зауерабенд да бъде открит и пратен на полагащото му се място във времето, преди патрулът да надуши какво се мъти и да ме разпердушини.

Дори не помислих за сън. Прегърбих се окаяно в единия ъгъл на леглото, но ставах от време на време да огледам хората си. Семейство Гостаман спеше. И семейство Хагинс спеше. Палмира, Билбо и мис Пистил също спяха.

В два и половина сутринта някой почука тихо на вратата. Хвърлих се натам и отворих със замах.

Друг Джъд Елиът стоеше пред прага.

— Кой си ти? — попитах сърдито.

— Същият, който беше тук преди. И който отиде да търси помощ. Няма още някой от нас в момента, нали?

— Не ми се вярва да има. — Излязох в коридора при него. — Е, какво става?

Той беше изцапан и небръснат.

— Нямаше ме цяла седмица. Ние търсихме къде ли не напред и назад по линията.

— Кои „вие“?

— Ами първо отидох при Метаксас в 1105 година, както ти предложи. Той е много загрижен за нас. Веднага възложи на всичките си слуги да проверяват дали някой, отговарящ на описанието на Зауерабенд, може да бъде намерен в 1105-а.

— Не е излишно.

— Струва си да опитат — съгласи се моят двойник. — После Метаксас скочи напред към текущото време и се обади на Сам, който долетя от Ню Орлиънс, като доведе и Сид Буонокоре. Метаксас предупреди и Колетис, Гомперс, Пластирас, Папас… всички куриери по византийския маршрут. Заради проблемите с едновременността не вдигаме под тревога онези, които са с по-ранна отправна точка в текущото време от декември 2059-а, но пак събрахме мнозина. А сега… тоест от една седмица просто тършуваме година по година на лов за Зауерабенд, разпитваме на пазара, душим за следи. Занимавах се с това по осемнайсет-двайсет часа на денонощие. Същото правеха и останалите. Чудесно е, че са толкова верни приятели!

— Няма спор — кимнах. — Но какъв е шансът да го намерим?

— Е, засега смятаме, че не е напуснал Константинопол, макар че нищо не му пречи да се прехвърли напред по линията в 2059-а, да се изнесе във Виена или в Москва и пак да изчезне назад по линията. Можем само да упорстваме. Ако не се появи във Византия, ще проверим в турските векове, после в предвизантийските, чак тогава ще съобщим в текущото време на куриери по други маршрути да дебнат за него и…