Назад по линията - Страница 55

— Ако човек иска да се самоубие — изръмжа веднъж Дейв Ван Дам, — защо, по дяволите, не изпие карнифаг в текущото време, вместо да трови живота на всички ни?

Нямаше как да не се съглася с него. Единственият път, когато мнението ми съвпадна с възгледите на времевия патрул.

44.

Бъркотията около Капистрано и противната сбирщина, която ми се падна да водя, ме тласкаха все по-надълбоко в унинието.

Местех ги навъсено от епоха в епоха, но не влагах душата си в това. И към средата на втората седмица, когато стигнахме до 1204 година, аз вече знаех, че ще направя нещо, което ще ме съсипе.

Упорито редях задължителните обяснения:

— Старият дух на кръстоносните походи се възражда — говорех им, докато се зъбех на Билбо, отново опипващ мис Пистил, и на Зауерабенд, видимо мечтаещ за оскъдните гърди на Палмира Гостаман. — Йерусалим, завзет от кръстоносците преди век, пак е под властта на сарацините, но различни династии на кръстоносци все още контролират почти целия средиземноморски бряг в Светите земи. Арабите враждуват помежду си, а от 1199 година папа Инокентий III призовава за нов кръстоносен поход.

Обясних им как всевъзможни барони се отзовали на папския повик.

Разказах им, че кръстоносците не искали да се впуснат в традиционното пътуване през цяла Европа и Мала Азия към Сирия. Предпочитали да отплават към някое от пристанищата в Палестина.

Споменах за молбата им през 1202 година към Венеция, тогавашната водеща морска сила на континента, да бъдат превозени.

Описах условията, които поставил престарелият и коварен дож Енрико Дандоло, за да им отпусне кораби.

— Дандоло се споразумял с тях да качи на корабите четири хиляди и петстотин рицари с конете им, девет хиляди оръженосци и двайсет хиляди пехотинци заедно с припаси за девет месеца. Предложил и да добави петдесет бойни галери като ескорт. За тези услуги поискал осемдесет и пет хиляди сребърни марки, които днес се равняват на двайсет милиона долара. Както и половината територии или съкровища, който кръстоносците биха извоювали в битките.

Обясних, че кръстоносците се съгласили с кожодерската цена, защото намислили да измамят слепия стар дож.

Разказах как слепият стар дож, щом поставил кръстоносците в безизходица с пристигането им във Венеция, изстискал от тях всичко до последната марка, която му дължали.

Очертах как благородното чудовище наложило своята власт над похода и потеглило начело на флота след Великден през 1203 година — но не към Светите земи, а към Константинопол.

Византия е най-големият съперник на Венеция в моретата. Дандоло и пукната пара не би дал за Светите земи, но копнеел неистово да докопа Константинопол.

Просветих ги и за положението на византийските династии. Комнините бяха стигнали до лош край. След смъртта на Мануил II през 1180 година го наследява малкият му син Алексий II, който е убит скоро след това от Андроник, безнравствения братовчед на баща му. Изискано поквареният Андроник е погубен на свой ред по особено страшен начин от разярена тълпа след няколко години безмилостно потисничество. През 1185 година на трона сяда Исак Ангел, застаряващ и некадърен внук на Алексий I по женска линия. Исак управлява десет хаотични години и накрая е свален от власт, ослепен и хвърлен в тъмница от своя брат, който става император Алексий III.

— Алексий III още е на трона, а Исак Ангел още е в тъмницата. Но синът на Исак — също Алексий, е избягал и е във Венеция. Обещал е на Дандоло огромни суми, ако дожът върне баща му на трона. И така Дандоло идва в Константинопол да се разправи с Алексий III и да превърне Исак в своя послушен император.

Туристите не схващаха цялата сложна плетеница. Не ме интересуваше. Щяха да разберат основното, докато наблюдават какво се случва.

Показах им пристигането на Четвъртия кръстоносен поход в Константинопол към края на юни 1203 година. Дадох им възможност да видят как Дандоло командва превземането на Скутари — предградие на Константинопол на азиатския бряг. Изтъкнах, че пристанището е защитено от яка кула, двайсет византийски галери и огромна желязна верига. Насочих вниманието им към сцената, в която венециански моряци завземат галерите, докато кораб на Дандоло, оборудван с гигантски стоманени клещи, прерязва веригата и отваря Златния рог за нашествениците. Представих им и зрелището, в което свръхчовекът Дандоло, вече на деветдесет години, повежда атаката към крепостните стени на Константинопол.

— До този момент нито един завоевател не е нахлувал в града.

Отдалече, скрити във възторжената тълпа, ние наблюдавахме как Дандоло изведе Исак Ангел от тъмницата и го обяви за император на Византия, а синът му беше коронясан като съвладетел под името Алексий IV.

— Сега Алексий IV — продължих аз — кани кръстоносците да презимуват в Константинопол на негови разноски, докато се подготвят да нападнат Светите земи. Безразсъдно предложение, с което се обрича на беди.

Скочихме напред към пролетта на 1204 година.

— Алексий IV вече е наясно, че приютяването на хиляди кръстоносци разорява Византия. Казва на Дандоло, че парите свършват и не може повече да се нагърбва с разходите за тях. Започва ожесточен спор. През това време в града пламва пожар. Никой не знае причината, но Алексий подозира венецианците. Той заповядва седем овехтели кораба да бъдат подпалени и пуснати към венецианския флот. Гледайте.

Видяхме огньовете. Видяхме как венецианците използват дълги куки за лодки, за да издърпат пламтящите кораби встрани от своите. Видяхме внезапното въстание в Константинопол, жителите му хвърлиха Алексий IV като играчка в ръцете на венецианците и го умъртвиха.