Назад по линията - Страница 47

И още бръщолевене в същия дух.

Боемунд се огледа озадачен. Предполагам, че не му беше лесно да разбере защо яката, креслива, полугола жена търчи презглава към него. Но Мардж не успя да го доближи и на пет метра.

Един рицар се изпречи пред Боемунд, явно решил, че това е опит за убийство. Измъкна сръчно кинжала си и го заби между тежките гърди на Мардж. Ударът спря лудешкия й устрем, тя залитна назад смръщена. Кървави мехури се пукаха между устните й. Вече падаше, когато друг рицар замахва с двуръчния си меч и почти я разсече на две през кръста. По калдъръма се разпиляха вътрешности.

Всичко това продължи не повече от петнайсет секунди. Нямах шанс да помръдна. Стоях вцепенен и осъзнавах, че кариерата ми като времеви куриер навярно е приключила внезапно. Да загубиш турист е най-лошият провал, който може да сполети куриер, ако не броим извършването на времево престъпление.

Налагаше се да направя нещо незабавно.

Озъбих се на другите туристи:

— Никой да не мърда от мястото си! Това е заповед!

Нямаше особена вероятност да не се подчинят. Те се скупчиха един до друг в истерия, ридаеха, повръщаха и трепереха. Само шокът стигаше да ги скове за няколко минути — повече, отколкото ми бяха нужни.

Настроих таймера си за скок две минути назад по линията.

Появих се точно зад самия себе си. Другото ми „аз“ с големите уши зяпаше Боемунд, който пристъпяше надменно по улицата. Туристите стояха от двете му страни. Мардж Хеферин дишаше тежко, надигаше се на пръсти да види по-добре своя идол и вече посягаше към туниката си.

Преместих се зад нея.

Тъкмо да се хвърли към улицата и моите ръце се стрелнаха незабавно. Пръстите на лявата се впиха в задника й, дясната я стисна за гърдата. Изсъсках в ухото й:

— Остани където си или ще съжаляваш горчиво.

Тя се гърчеше, опитваше да се отскубне. Забих пръстите си още по-надълбоко в потръпващата плът и не я пуснах. Мардж се изви да види кой й посяга, позна ме и се опули към другия Джъд, застанал вляво от нея. Изведнъж загуби желание да се бори. Раменете й провиснаха, аз прошепнах още веднъж да мирува, а Боемунд се отдалечи от нас.

Пуснах я и скочих шейсет секунди напред по линията.

За туристите бях отсъствал по-малко от минута. Почти очаквах да ги заваря как още си драйфат червата от кървавата гибел на Мардж Хеферин. Но моят опит за нов монтаж на събитията беше успешен. Сега нямаше труп на улицата. Нямаше черва, пльоснати под ботушите на маршируващите кръстоносци. Мардж си стоеше с групата, тръскаше глава объркано и си разтриваше задника. Туниката й още беше развързана отпред и аз забелязах червените отпечатъци от моите пръсти по мекото кълбо на дясната й гърда.

Дали някой от туристите подозираше какво се случи? Не, нямаха и призрачен спомен. Те не преживяха парадокса на времевото изместване, защото не бяха осъществили скок в скока като мен. Само аз помнех онова, което бе изчезнало безследно от паметта им — кървавата случка, която пратих в небитието.

— Напред по линията! — креснах и пренесох групата в 1098 година.

На улицата беше тихо и спокойно. Кръстоносците си бяха отишли отдавна. В момента си късаха нервите с обсадата на Антиохия в Сирия. В задушния летен ден падаше здрач и нямаше свидетели на внезапната ни поява.

Единствена Мардж се досещаше, че е имало нещо необичайно. Другите не бяха забелязали, но тя знаеше, че зад нея бе изскочил допълнителен Джъд Елиът, който не й позволи да се хвърли към улицата.

— Какво беше намислила, по дяволите? — попитах я. — Щеше да изтичаш, за да се хвърлиш в краката на Боемунд, нали?

— Не можах да се сдържа. Пощурях за миг. Винаги съм обичала Боемунд, не разбираш ли? Той беше моят герой, моят бог… прочетох всяка дума, написана някога за него… и изведнъж той се оказа пред мен.

— Нека ти разкажа какво се случи.

Описах й как беше убита и как аз върнах миналото на мястото му, като отделих епизода с нейната смърт в паралелна времева линия.

— Искам да знаеш — подчертах накрая, — че единствената причина да те отърва от гибел е грижата за собствената ми работа. Твърде зле се отнасят към куриер, който не може да контролира групите си. Иначе с удоволствие бих те зарязал изкормена. Не ви ли повторих милион пъти да не нарушавате прикритието си?

Предупредих я да забрави всяка дума от признанието ми, че съм променил събитията, за да я спася.

— Но следващия път, когато не ми се подчиниш — започнах, — аз ще…

Идеше ми да обещая, че ще натикам главата й в задника и ще я превърна в мьобиусова лента. Спомних обаче, че не подобава на куриер да говори така на клиент, колкото и да го е вбесил.

— … ще отменя екскурзията ти и на секундата ще те изпратя напред по линията към текущото време, чуваш ли?

— Нищо такова няма да ми хрумне — промърмори тя. — Заклевам се. Знаеш ли, след като ми разказа, почти усещам какво ме е сполетяло. Как кинжалът се забива в мен…

— Изобщо не се е случило.

— Изобщо не се е случило — смънка тя неуверено.

— Искам да звучиш убедително. Изобщо не се е случило.

— Изобщо не се е случило — повтори Мардж. — Но почти го усещам!

38.

Пренощувахме в странноприемница през 1098 година. Напрегнат и изцеден след толкова усилия, реших да прескоча напред в 1105 година, докато моите хора спят, и да намина при Метаксас. Дори не знаех дали ще го заваря във вилата, но си струваше да проверя. Имах отчаяна нужда да се отпусна.

Настроих скока грижливо.

Последната почивка на Метаксас бе започнала в началото на ноември 2059 година и той се бе прехвърлил в средата на август 1105 година. Пресметнах, че е останал там десет-дванайсет дни. Така би се върнал в 2059-а преди края на ноември. Предположих, че е завел група на двуседмична екскурзия, значи би могъл да се върне във вилата около 15 септември 1105-а.