Назад по линията - Страница 37

Затова местех моята група ту в една година, ту в друга, като подражавах на моя идол Метаксас. Отделих цял ден за пребиваването им в ранната Византия, както би постъпил и Капистрано, но в този ден вместих шест скока. Завършихме усилния ден в 537 година — в града, който Юстиниан бе построил върху овъглените останки на унищожения от буйството на Сините и Зелените.

— Пренесохме се в 27 декември — обясних. — Днес Юстиниан ще участва в освещаването на новата „Света София“. Виждате колко по-голяма е катедралата в сравнение с предшественичките си — великанско здание, едно от чудесата на света. Юстиниан е вложил в построяването й средства, които в наше време биха се равнявали на милиарди долари.

— Тази ли съществува и в сегашния Истанбул? — усъмни се зетят на предприемача.

— Да, в основните си черти. Няма ги минаретата — мюсюлманите са ги пристроили, разбира се, когато превърнали църквата в джамия. Готическите контрафорси също още не са изградени. Освен това големият купол в момента не е онзи, който сте свикнали да виждате. Този тук е малко по-плосък и по-широк. Ще се окаже, че архитектът го е изчислил неправилно и половината купол ще се срути през 558 година, след като земетресения отслабят сводовете. Ще станете свидетели на това утре. Погледнете — идва Юстиниан.

Малко по-рано им бях показал изтормозения Юстиниан през 532, който опитваше да се справи някак с бунтовете. Императорът, който се появи пред нас в колесница, теглена от четири грамадни черни коня, изглеждаше остарял с доста повече от пет години, напълнял и още по-червендалест, но и несравнимо по-уверен в себе си — въплъщение на повелител. Имаше защо, щом бе надделял над страшното предизвикателство към властта му и бе превърнал съсипания град в нещо толкова величествено, че нямаше равен на себе си.

Сановници и придворни стояха отпред от двете страни. Ние оставахме настрана почтително сред простолюдието. Свещенослужители, дякони и псалти в скъпите си одежди чакаха императорското шествие. Псалми в старинни ладове се разнасяха под небето. Патриарх Менос се появи пред колосалната имперска порта на катедралата. Юстиниан стъпи на земята. Императорът и патриархът влязоха рамо до рамо в сградата, сановниците вървяха подире им.

— Според една хроника от десети век — обадих се аз — Юстиниан бил завладян от чувствата си, когато влязъл в новата „Света София“. Втурнал се към апсидата и отправил слова на благодарност към Господ, който позволил сътворяването на такова здание, после се провикнал: „О, Соломоне, надминах те!“ В службата на времето смятаме, че за посетителите на епохата ще бъде интересно да чуят прословутото възклицание, затова още преди години сме скрили „ушенце“ до олтара. Нося усилвател, който ще ни предаде думите на Юстиниан, щом доближи апсидата. Слушайте.

Включих усилвателя. В този миг незнайно колко куриери из тълпата наоколо правеха същото. Ще настъпи и време, когато ще се струпаме толкова много пришълци в миналото, че гласът на Юстиниан, усилен от хиляди миниатюрни устройства, ще загърми страховито навсякъде в града.

— От усилвателя в дланта ми ехтяха стъпки, които спряха внезапно. И думите на Юстиниан стигнаха до нас — първото му възклицание, откакто бе влязъл в този безсмъртен архитектурен шедьовър.

Прегракнал от ярост, императорът изрева:

— Я погледни нагоре, гъзолюбив тъпако! Намери ми майкоебеца, който е оставил онова скеле под купола! Искам ташаците му в алабастрова ваза още преди богослужението!

Аз се обърнах към моите шестима туристи.

— С началото на пътешествията във времето фактите ни принудиха да преразгледаме много от най-вдъхновяващите исторически случки.

32.

През нощта, докато моите уморени туристи спяха, аз се изсулих, за да извърша малко лични проучвания.

Това беше грубо нарушение на правилата. От куриера се изисква да бъде до клиентите си през цялото време, в случай че нещо ги застраши внезапно. В края на краищата туристите не знаят как да задействат таймерите и само куриерът би могъл да им помогне да се спасят.

Въпреки това аз се прехвърлих шест века напред по линията и посетих епохата на моя преуспяващ прародител Никифор Дука.

Проявих наглостта си още в първата самостоятелна задача, но всъщност не си позволих особено големи рискове.

Метаксас ми бе обяснил безопасния начин да се впускам в такива странични начинания — трябваше да наглася таймера си много грижливо, за да остана далеч от туристите най-много минута. Аз скочих от 27 декември 537 година, 23 часа и 45 минути. Можех да се пренеса назад или напред по линията и да прекарам там часове, дни, седмици или месеци. А щом привърша с личните си дела, оставаше само таймерът да ме върне в 27 декември 537 година, 23 часа и 46 минути. От гледна точка на спящите туристи отсъствието ми щеше да продължи шейсет секунди.

То се знае, завръщане в 23 часа и 44 минути нямаше да е особено сполучлив ход. В една и съща стая бих присъствал в два екземпляра, а това поражда парадокса на удвояването, разновидност на парадокса на натрупването. Несъмнено бих си навлякъл порицание, ако не и нещо по-лошо от времевия патрул, ако научеха. Затова точните сметки са задължителни.

Има още проблеми — например изборът на място за прехвърлянето. Странноприемницата, където бях настанил групата си през 537 година, нямаше как да се запази до 1175 година, към която се отправях. Не можех да се прехвърля слепешком от стаята, защото бих могъл да се появя на съвсем нежелано за мен място, построено по-късно — да речем, тъмница.