Назад по линията - Страница 8

— Сър, бихте ли обяснили това? — обади се мис Далесандро.

— При някоя от следващите ни срещи — отби въпроса Даджани. — Разбира се, не бива да се ограничаваме с пътешествия във времето само за туристи. Историците трябва да имат достъп до всички важни събития в миналото, тъй като е задължително да преразгледаме всякакви досегашни гледни точки за историята — вече научаваме истината. Част от приходите ни в туристическия бизнес се превръщат в субсидии за изследванията на видни историци — така те могат да посещават безплатно периодите, с които се занимават. И тези пътешествия се извършват под ръководството на куриер. Но вие няма да се занимавате с тази част от нашата работа. Всеки от вас, който докаже годността си да бъде куриер, ще бъде назначен в туристическото управление.

Другото основно управление в службата на времето е времевият патрул, чиято задача е да предотвратява злонамерено използване на устройствата, които работят с ефекта на Бенчли, и да не допуска възникването на парадокси. В следващата лекция ще разгледаме същността на тези парадокси и как можем да ги избегнем. Свободни сте.

Щом Даджани излезе от стаята, ние пообщувахме малко. Мис Далесандро понесе решително косматите си подмишници към русата и крехка мис Чембърс. Тя на свой ред избяга пъргаво при мистър Чудник — яка канара, чиято външност напомняше смътно за римска бронзова статуя. Той обаче се опитваше да свали мистър Бърлингейм, елегантен младеж, който едва ли беше чак толкова хомосексуално настроен, колкото изглеждаше. В търсене на друго спасение от хищната мис Далесандро, мис Чембърс дойде при мен с поканата да я изпратя до дома й. Аз приех. Оказа се, че мис Чембърс изучава късния период от историята на Римската империя, тоест областта на нейните интереси донякъде се препокриваше с моята. Позанимавахме се със секс нехайно и механично — тя не се стремеше тъкмо към това, но го направи от учтивост. После до ранни зори си приказвахме за покръстването на император Константин. Струва ми се, че тя започна да си пада по мен. Аз обаче не я насърчавах и скоро й мина. Възхищавах се на знанията й, но нейното дребничко бледо тяло беше твърде скучно.

9.

На следващата лекция обсъдихме подробно какви парадокси са присъщи на пътуванията във времето и как можем да ги избегнем.

— Най-голямото предизвикателство пред нас — започна Даджани — е да поддържаме свещената неприкосновеност на текущото време. Разработването на устройства, използващи ефекта на Бенчли, отвори същинска кутия на Пандора, пълна с потенциални парадокси. Миналото вече не е неизменно множество, щом можем да пътуваме на воля назад по линията към която и да е негова точка и да променяме така наречените „действителни събития“. Разбира се, последствията от такива промени биха се оказали пълна катастрофа, защото биха създали разширяващ се вектор от разруха, който с достигането си до нашата епоха ще преобразува всичко в нашето общество. — Даджани се прозя учтиво. — При желание можете да си представите какво би се случило, ако допуснем някой пътешественик във времето да се пренесе в 600 година, за да убие младия Мохамед, Цялото динамично развитие на исляма би се оказало спряно още в зародиша му. Арабите не биха завоювали Близкия изток и Южна Европа. Не би имало кръстоносни походи. Милионите, загинали при ислямските нашествия, не биха умрели, когато това всъщност се е случило, и биха се появили безброй линии от техни потомци, които иначе изобщо не биха възникнали. Последствията биха били неизброими. И всичко това защото е убит един млад търговец от Мека. Следователно…

— Може би — обади се мис Далесандро — съществува закон за съхранение на историята, според който, ако Мохамед го е нямало, би се появил друг харизматичен арабин, за да изиграе съвсем същата роля?

Даджани впи неприветлив поглед в нея.

— Не бихме си позволили такъв риск — отсече той. — Предпочитаме да се погрижим всички „минали“ събития, както са записани в историческите документи отпреди периода на пътешествия във времето, да си останат непокътнати. През последните петдесет години от текущото време цялата предишна история, смятана за неизменна, беше потенциално променлива, ние обаче се борим да си остане неизменна. Затова имаме времеви патрул, който внимава всичко в миналото да се случи точно както се е случило, колкото и злощастно да е събитието. Бедствия, убийства, какви ли не трагедии трябва да се случват по реда си, иначе бъдещето — тоест нашето текущо време — може да се промени непоправимо.

— Но самият факт на нашето присъствие в миналото не го ли променя? — попита мис Чембърс.

— След малко щях да стигна и до това — недоволно промърмори Даджани. — Ако приемем, че миналото и настоящето образуват цялостен континуум, очевидно посетителите от двайсет и първи век са присъствали на всички значими събития в миналото — достатъчно ненатрапчиво, за да не бъдат споменати в хрониките на епохата на неизменното време. Затова толкова се стараем да направим незабележим всеки, който потегля назад по линията, като го обличаме според съответния период. Той е длъжен да наблюдава миналото, без да се намесва — просто мълчалив свидетел, колкото се може по-невзрачен. Времевият патрул налага спазването на правилото без никакви отклонения. Скоро ще говоря и за начините, по които го налага.

Онзи ден разгледахме парадокса на все по-големия брой зрители. Този твърде наболял философски проблем все още чака своя отговор. Сега ще ви го представя чрез въображаем пример, за да си изясните с колко сложно начинание сме се заели. Замислете се — първият пътешественик във времето, който се пренесъл назад по линията, за да присъства на разпъването на Исус, бил експериментаторът Барни Наваре през 2012 година. През следващите две десетилетия още петнайсет-двайсет експериментатори извършили същото пътешествие. А от началото на комерсиалните екскурзии до Голгота през 2041 година приблизително по една група туристи всеки месец — общо стотина туристи всяка година — са наблюдавали събитието. И така около 1800 души от двайсет и първи век са били свидетели на разпъването. Сега внимавайте — всяка от тези групи тръгва през различен месец, но попада в един и същ ден! Ако туристите продължават да се стичат към Голгота с темпото сто души годишно, тълпата там ще се състои от поне десет хиляди пътешественици във времето още към средата на двайсет и втори век. Ако допуснем, че няма нарастване на издадените разрешения за екскурзии, още към началото на трийсети век ще се натрупат сто хиляди пътешественици във времето, отишли да присъстват на Страстите Христови. Очевидно е обаче, че засега не наблюдаваме такова гъмжило, а само няколко хиляди жители на древна Палестина. Като казвам засега, разбира се, имам предвид момента на разпъването, съотнесен към текущото време през 2059 година. Също очевидно е, че тези тълпи ще нарастват; през следващите векове от текущото време. Ако доведем примера до абсурд, парадоксът на множащата се публика ни показва картината на милиарди пътешественици във времето, струпали се в миналото да гледат разпъването, като запълват Светите земи и се разпростират към Турция, Арабския полуостров, дори към Иран и Индия. Същото важи за всяко важно събитие в човешката история — с развитието на комерсиалните пътешествия във времето е неизбежно тези събития да бъдат буквално удавени в туристическо гъмжило. И все пак по време на оригиналните събития не е имало никакви подобни орди! Как можем да решим този парадокс?