Назад по линията - Страница 52

Тя беше светлокожа, бледа, едрогърдеста, с тънка талия и учудващо ниска — темето й едва ми стигаше до раменете. Цялата беше просмукана с благоухания, но и през тях се усещаха по-тежки телесни миризми. Очите й бяха жестоки, студени, непрощаващи и подсказваха за проблеми с щитовидната жлеза. Очи на нимфоманка.

Тя не попита за името ми. Заповяда ми да се съблека, огледа ме и кимна. Прислужница донесе гъсто мазно вино в огромна амфора. Изпихме немалко от него, после Теодора се намаза с останалото от челото до пръстите на краката.

— Оближи всичко.

Подчиних се. Изпълнявах и други заповеди. Предпочитанията й бяха забележително разнообразни и през четирите часа с нея задоволих повечето. Може и да не бяха най-перверзните четири часа през живота ми, но се бореха за първото място. Въпреки това се смръзвах вътрешно от тези изпълнения. Имаше нещо механично и кухо в начина, по който Теодора искаше ту това, ту онова. Тя сякаш следваше сценарий, който бе играла милион пъти. Интересно и изтощително. Но не и завладяващо. Незнайно защо очаквах повече от упражненията в постелята на една от най-прочутите грешници в човешката история.

Когато бях четиринайсетгодишен, един старец, от когото научих какви ли не истини за света, ми каза:

— Синко, оправиш ли една, оправил си ги всичките.

Съвсем наскоро бях започнал опитите си в секса, осмелих се обаче да му възразя. И до ден-днешен не съм напълно съгласен, но съпротивата ми чезне с всяка година. Жените се различават, истина е — в телосложението, в страстта, в уменията, в подхода. Не забравяйте обаче, че бях и с императрицата на Византия, самата Теодора. След нея започнах да си мисля, че онзи старец беше прав. Оправиш ли една, оправил си ги всичките.

42.

Върнах се в Истанбул и поведох група от осем туристи на двуседмична екскурзия.

Нито „черната смърт“, нито Теодора ме избавиха от страстното увлечение по Пулхерия Дука. Сега се надявах да прогоня опасното обсебване с работа.

Ето какви хора имаше в моята група:

Дж. Фредерик Гостаман от Билокси в щат Мисисипи, който търгуваше с фармацевтика и органи за трансплантация, неговата съпруга Луиз, шестнайсетгодишната им дъщеря Палмира и четиринайсетгодишният им син Билбо.

Конрад Зауерабенд от Сейнт Луис, Мисури — борсов брокер, който пътуваше сам.

Мис Хестър Пистил от Бруклин в Ню Йорк, млада учителка.

Лиополд Хагинс от Сейнт Питърсбърг, Флорида — оттеглил се от бизнеса производител на енергийни ядра, и неговата съпруга Кристъл.

Накратко, обичайната сбирщина от твърде заможни, но недостатъчно начетени безделници. Зауерабенд, който беше дебел, бузест и вкиснат, веднага се настрои неприязнено към Гостаман, не по-малко дебел и бузест, но пък весел, заради шегата му, че наднича похотливо в деколтето на дъщеря му. Подметна го по време на първия ми предварителен разговор с туристите. Или пък аз се заблудих, че беше шега. Както и да е, Зауерабенд поаленя вбесен, а Палмира, която беше толкова недоразвита телесно, че можеше да мине и за хилава тринайсетгодишна, избяга от стаята, обляна в сълзи. Замазах положението, но Зауерабенд изпепеляваше с погледи Гостаман. Учителката мис Пистил беше блондинка с празни очи, уголемени гърди и изражение, което успяваше да бъде и наежено, и вяло. Още на първата среща с групата показа ясно, че е от момичетата, които отиват на такива екскурзии, за да ги опраши куриерът. Дори да не бях омаян от Пулхерия, не ми се вярва, че бих се възползвал от готовността й. А в момента хич не ми се искаше да проверявам какви удоволствия предлага тазовият дял на тялото й. Младият Билбо Гостаман беше настроен иначе. Това маниаче на модата носеше панталонче с подплънка отпред. Ръката му се мушна под полата на мис Пистил още на втората обща среща на групата. Навярно си въобразяваше, че прави това скришом, но аз го видях, зърна го и старшият Гостаман, който засия от бащинска гордост. Забеляза го и Кристъл Хагинс, която се вцепени стъписана. Мис Пистил изглеждаше въодушевена и се понамести на стола, за да я опипва Билбо по-удобно. Лиополд Хагинс, който беше на осемдесет и седем, но доста як и жилав, през това време намигаше с надежда на Луиз Гостаман, кротка улегнала жена, която беше обречена по време на екскурзията да отблъсква треперливото ухажване на дъртия мръсник. Сами разбирате с какво си имах работа.

Потеглихме да прекараме две щастливи седмици заедно.

Аз отново бях второкласен куриер. Не можех да запаля искрата на вдъхновението. Показах им всичко, което трябваше да видят, но не бях способен да добавя нищо — задъханите скокове, щуротиите, очарованието на Метаксас, а уж се бях зарекъл, че ще проведа така всяка своя екскурзия.

През цялото време бях настръхнал заради Пулхерия и задръстването ми се дължеше отчасти на това. Тя се мяркаше в мислите ми по хиляда пъти на ден. Представях си как се мятам в 1106 година и се захващам с нея. Тя непременно ме помнеше от онова магазинче за подправки, където ми се предложи толкова явно.

Другата спънка бяха твърде повехналите ми възторзи. Водех туристи по византийския маршрут от половин година и тръпката я нямаше. Надарен като Метаксас куриер намираше и в хилядната коронация същото вълнение, както и в третата. И предаваше това вълнение на групата. Може би нямах дарба на куриер. Започваха да ми дотягат освещаването на „Света София“ й кръщенето на Теодосий II.

Имах още един проблем — присъствието на Конрад Зауерабенд в групата. Този тлъст, потен, нечистоплътен тип ми убиваше вдъхновението, щом си отвореше устата.