Назад по линията - Страница 33

— Време е за обяд. Ще бъдете ли мой гост?

Той бе намислил типичната за Средиземноморието предълга обедна почивка — да излезе от кабинета си за три часа и да се прибере вкъщи. Сам караше колата си. Апартаментът му беше в един от сивите жилищни блокове — четири скромни стаи на петия етаж.

— Запознайте се със съпругата ми. Катина, господинът е американският журналист Джъд Елиът. Иска да пише за моята политическа кариера.

Аз зяпнах баба си.

Баба ми ме зяпна.

И двамата се опулихме слисани.

29.

Тя имаше красотата на момичетата от древните критски стенописи. Много мургава, чернокоса, с тъмни очи. Преливаше от селска жизненост. Не показваше гърдите си като мустакатата любителка на модата пред кметския кабинет, но и тънката блузка не ги скриваше кой знае колко. Гърдите бяха щръкнали и кръгли. А тазът — широк. Пищна плодовита плът. Тогава трябва да е била на двайсет и три, най-много на двайсет и четири години.

Това си беше похот от пръв поглед. Нейната хубост, нейната простота, нейната топлота ме завладяха мигновено. Усетих познатия гъдел в скротума и стягане в задника. Жадувах да разкъсам дрехите й и да проникна надълбоко сред сгорещените, разрошени косми по слабините й.

Нямаше нищо общо с кръвосмесителното настървение на Метаксас. Само невинна, чисто животинска реакция.

Във внезапния прилив на желание дори не я възприемах като своя баба. Виждах в нея единствено млада и фантастично съблазнителна жена. Миг-два по-късно се сетих коя е тя и всичко отшумя тутакси.

Пред мен стоеше баба Пасилидис. А аз я помнех добре.

Неведнъж я посещавах в центъра за възрастни хора близо до Тампа. Тя почина през 49-а, когато бях на четиринайсет, и макар че още не бе доближила осемдесетте, открай време изглеждаше ужасно стара и немощна — съсухрена, изпита, потрепваща дребна женица, която винаги носеше черни дрехи. Само очите й — Господи, тези тъмни, преливащи, топли, блестящи очи! — понякога бяха като намек, че много отдавна може да е била здрав, изпълнен със сили човек.

Баба Пасилидис страдаше от какви ли не болести, отначало чисто женски, после нарушения в работата на бъбреците и тъй нататък. Поне десетина пъти й присаждаха нови, клонирани органи, но нищо не помогна и през цялото ми детство тя крееше все по-немощно. Все чувах за поредната й криза по пътя към гроба. Горката старица…

А аз срещнах горката старица, освободена като по чудо от бремето на годините. И мислено побързах да се наместя между бедрата на майката на моята майка. Що за порочна непочтителност — човек, комуто бе даден шансът да пътува между епохите, да се отдава на подобни мисли!

И младата госпожа Пасилидис се стъписа от появата ми, но без помен от похот. За нея сексът започваше и свършваше със съпруга й кмета. Тя се опули изумена и накрая избълва:

— Константин, той толкова прилича на тебе!

— Наистина ли? — учуди се кметът, който не беше забелязал.

Съпругата му ни издърпа пред голямото огледало, засмяна и развълнувана.

— Погледнете се! — възкликна тя. — Видяхте ли? Като братя сте!

— Смайващо — поклати глава кметът.

— Невероятно съвпадение — признах и аз. — Вие имате по-гъста коса, аз пък съм по-висок, но…

— Да, да! — плесна с ръце той. — Дали все пак не сме роднини?

— Невъзможно — уверих го сериозно. — Моето семейство е от Бостън. Открай време живеят в източните щати. Но наистина е смайващо. Господин Пасилидис, сигурен ли сте, че някой ваш прадядо не е плавал на кораба „Мейфлауър“?

— Едва ли, освен ако не са имали гръцка прислуга.

— Съмнявам се.

— И аз. И двата ми рода са чисти гърци много поколения назад.

— Бих искал, да поговорим малко и за това, ако имаме време — подхвърлих нехайно.

Тъкмо в този момент сънливо, съвсем голо момиченце на около пет години излезе от една спалня. Застана безсрамно пред мен и попита кой съм. Това сочно дупенце, тази розова малка цепка — колко чисти изглеждат всички малки момичета, когато са голи. Преди пубертетът да оплеска всичко.

Пасилидис каза гордо:

— Това е дъщеря ми Диана.

Гръмовен глас отекна в мозъка ми: „И ДА НЕ ОТКРИВАШ ЗА ВЗОРА СИ ГОЛОТАТА НА СВОЯТА МАЙКА!“

Извърнах се потресен и прикрих смущението си с насилена кашлица. Видението на необраслите с косми срамни устни на малката Диана пламтеше в душата ми. Катина Пасилидис сякаш долови, че намирам нещо нередно в голотата на момичето, и побърза да й обуе гащи.

Още се тресях. Озадаченият Пасилидис отвори бутилка рецина. Седнахме на балкона в яркото пладне. Под нас неколцина ученици помахаха с ръце и поздравиха гръмогласно кмета. Малката Диана изтопурка на балкона, защото й се играеше, аз разроших пухкавата й косица и натиснах с пръст върха на нослето й, но се почувствах твърде странно от всичко това.

Баба ми поднесе чудесен обяд с гозба от варено агнешко. Изпихме шише и половина от виното. Приключих с въпросите за политика и най-сетне заприказвах Пасилидис за произхода му.

— Винаги ли сте живели в Спарта?

— О, не. Дядо ми по бащина линия е дошъл тук преди век от Кипър. По майчина линия пък са били атиняни от едно столетие.

— Родът Маркезинис, нали? — уточних аз.

Той ме изгледа особено.

— Ами да… Вие как…

— Случайно попаднах на фамилията, когато прочетох материали за вас, преди да се срещнем — побързах да го прекъсна.

Той забрави подозренията си. Щом заприказвахме за семейството му, заговори по-охотно, а може би виното му развърза езика. Засипа ме с подробности за родословието си.