Назад по линията - Страница 3

— И носът ми е сплескан, вярно. Не съм и скаутче. Въпреки това работя почасово в службата на времето.

— Не ми се вярва. Там има само симпатяги от Индиана и Тексас. И то бели симпатяги, каквато ще да е расата, вярата и цветът им.

— Говориш за времевия патрул — уточни Сам. — Аз съм времеви куриер.

— Има ли разлика?

— Има.

— Прости ми за невежеството.

— Невежеството не може да бъде простено, а само излекувано.

— Разкажи ми тогава за службата на времето.

— Разделена е на две — времеви патрул и куриерска служба. Хората, които разказват расистки вицове, накрая попадат в патрула. А хората, които измислят расистките вицове, стават куриери. Чатна ли?

— Не съвсем.

— Човече, като си толкова тъп, що не си черен? — благо вметна Сам. — Времевият патрул дебне за парадокси. Времевите куриери водят туристите назад по линията. Куриерите мразят патрулните, патрулните мразят куриерите. Аз съм куриер. През януари и февруари съм по маршрута Мали-Гана-Гао-Куш-Аксум-Конго, през октомври и ноември водя в Шумер и Египет на фараоните, понякога и по маршрута Наска-Мочика-Инка. Ако не им стигат хора, поемам кръстоносните походи, Магна харта, 1066-а и Азенкур. Три пъти водих група на превземането на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход и два пъти, когато го превземат турците през 1453-та. Ухапи се по дупето, бледолики!

— Сам, измисляш си!

— Да бе, да. А всички тия неща наоколо виждаш ли ги? Домъкнах ги по линията под носа на патрулните, а те се усъмниха само веднъж. Един се опита да ме арестува в Истанбул през 1563-та, ама аз му отрязах топките и го продадох на султана за десет жълтици. Хвърлих таймера му в Босфора и го зарязах да си изгние като евнух.

— Не си го направил!

— Не съм — призна Сам. — Но ми се искаше.

Очите ми блеснаха. Надушвах, че незнайната съкровена мечта пулсира току до върховете на пръстите ми.

— Сам; заведи ме скришом във Византия!

— Ти се заведи. Постъпи на работа като куриер.

— Ще мога ли?

— Винаги търсят хора. Момче, къде ти е акълът? Наричаш се дипломиран историк, а още не си помислял за работа в службата на времето?!

— Мислил съм — възмутих се аз. — Но не и сериозно. Изглежда… ами изглежда твърде лесно. Връзвам си таймер на китката и отивам във всяка епоха, която е съществувала… Все едно мамя, схващаш ли?

— Схващам, ама ти не схващаш. Ще ти кажа какво те спъва, Джъд. Ти обичаш сам да се проваляш.

Знаех си, че е така, но той как отгатна толкова бързо?

— Най-силно ти се иска да пътуваш назад по линията, както е с всяко момче, дето има поне два синапса в мозъка и здрава патка. Затова обръщаш гръб на желанието си и вместо да отидеш в службата на времето, оставяш ги да те наместят на безполезна работа, от която пък офейкваш при първия удобен случай. И къде се озова? Какво има пред тебе? Ти си на… колко — двайсет и две ли?…

— Двайсет и четири…

— … и току-що си зарязал една кариера, но не си мърдаш пръста да започнеш друга, а да знаеш, че когато ми писне от тебе, ще те изритам оттук. И какво ще правиш, като ти свършат мангизите?

Не отговорих. Сам не се отказваше:

— Джъд, май ще останеш без петак след половин година. Тогава можеш да се уредиш да топлиш легълцето на някоя богата вдовица, ще си подбереш по-свястна в регистъра „Пламтящи слабини“…

— Гнус!

— Или можеш да постъпиш в полицията на халюцинациите, ще помагаш в борбата за опазване на обективната действителност…

— Гадост!

— Можеш и да се върнеш в Най-върховния съд и да отдадеш белоснежното си задниче на съдия Матачине…

— Отврат!

— А можеш и да избереш каквото е трябвало да сториш поначало — започваш работа като времеви куриер. Разбира се, няма да го направиш, защото си загубеняк и неизменно предпочиташ най-нежеланото от тебе. Прав ли съм?

— Бъркащ, Сам.

— Я стига бе…

— Опитваш се да ме ядосаш ли?

— Не, готин. — Той ми запали цигара с тревица. — Отивам да се трудя в смъркалницата след половин час. Ще ме намажеш ли с балсам?

— Сам се намажи, антропоид такъв. Изобщо няма да докосвам прекрасната ти черна плът.

— Аха, агресивната хетеросексуалност пак показа грозната си муцуна!

Той остана само по еластичен слип и сипа ароматни масла в автоматичната си баня. Манипулаторите на машината описваха кръгове като паешки крачета, докато го излъскваха до блясък.

— Сам — обадих се аз, — искам да постъпя в службата на времето.

5.

МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ

Име: Джъдсън Даниъл Елиът III

Месторождение: По-новия Ню Йорк

Дата на раждане: 11 октомври 2035 г.

Пол (М/Ж): М

Граждански регистрационен номер: 070-28-3479-xU5-100089891

Образователни степени:

Бакалавър Кълъмбия ’55

Магистър Кълъмбия ’56

Доктор Харвард, Йейл,

Принстън — незавършен

Академичен магистрат ———

Други: ———

Ръст: 1 м 88 см

Тегло: 78 кг

Цвят на косата: черен

Цвят на очите: черен

Расов индекс: 8.5 C+

Кръвна група: BB 132

Бракове: (избройте временните или постоянните връзки по реда на регистрацията им и тяхната продължителност): нямам

________________________________________________